Глава 1

~ КРИСЧЪН ~

"Добро утро, тате."

Чифт сини очи се фокусираха върху мен от ъгъла на леглото, на сантиметри от мен. Най-прекрасните очи, с които да се събудиш сутрин, освен тези на майка му. Допрях показалец до устните си.

"Шшш, Теди, не буди мама." Обърнах се, дясната ми ръка мина по чаршафите, но другата страна на леглото бе празна. Мамка му. Как е успяла в своето "още по-тромаво от преди" състояние?

"Мама каза татко да става!" информира ме Тед, опитвайки се да се качи на леглото.

"О, така ли каза?" Придърпах умаленото си копие в прегръдката си, гъделичкайки го безспир. Той пищеше, шаваше и риташе по леглото. Спрях точно преди лицето му да почервенее, допрях го до гърдите си и поех от бебешкия му аромат. Синът ми. Красивото ми момче, светлината на живота ми. "Добро утро, малкия."

Теди се отблъсна от гърдите ми и ме погледна със сбръчкани вежди. "Не съм малък! Голям брат!" и подскачаше на пикочния ми мехур, сякаш за да разбера правилно думите му.

Засмях се, което беше дори по-зле за мехура ми от неговото подскачане. Повдигнах сина си и го поставих до мен, опитвайки се да не разваля разкаяното си изражение. "Да, ти си голямо момче. И скоро ще бъдеш голямо братче, нали говорихме за това? Скоро, но още не." Целунах меката му буза.

~oOo~

Ана сложи Тед в столчето му на бара в кухнята. Лицето му бе омазано с фъстъчено масло, а парченца от сандвича бяха пръснати около него. Не можех да разбера как успява да пропусне устата си. Момчето определено обичаше да се храни. Ана се накланяше до колкото може, с големия си и все още растящ корем, правейки странни физиономии на сина ни. Толкова е красива, с увита и прибрана коса и с няколко падащи кичура около лицето й, а извивките й - очертани от сива вълнена рокля. Предполагам, че има среща тази сутрин. Беше замислена за нещо и не обръщаше внимание на закачките ми, затова прокарах ръце около нея и ги поставих върху растящата ни дъщеря.

"О!" Ана подскочи леко, след което се отпусна в ръцете ми. "Добро утро, татенце."

Усмихнах се и зарових лице в шията й, целувайки леко топлата й кожа. Тя ухаеше божествено. "Добро утро и на теб, мамче. Как спа?"

"Не толкова добре колкото теб," изкиска се тя, обръщайки се към мен и обгръщайки врата ми с ръце. Повдигна се на пръсти, допирайки корема си към мен, и целуна устните ми. Заоблените й гърди се отъркаха в моите, изпращайки вълни надолу по тялото. Усетих вкус на фъстъчено масло и боровинки. Господи, хранила се е. Едно нещо по-малко, за което да се тревожа. Ана с право смята, че съм като живак. Никога не спирам да се изненадвам как мога да скоча от състояние на похотливост към състояние на закрилник само с едно мигване на окото. Никога не бих се замислил за тези промени, ако не беше тя. "Толкова си отвеян", каза тя. "Хареса ли ти сутрешното събуждане?"

"Да." Прокарах ръце надолу, възвръщайки си предишните мисли. Тя ме целуна още веднъж.

"Без лудории тази сутрин, г-н Грей," скара ми се тя, поставяйки ръце на гърдите ми и закопча горното копче. "Трябва да тръгвам, ще се оправиш ли с него? Гейл се обади, че може да закъснее малко."

Погледнах задния прозорец и видях тъмните облаци, които наближаваха. Стомахът ми леко се сви, но подтиснах желанието да я накарам да си остане вкъщи днес. Спорехме прекалено много за безопасността й и моята мания за контрол, а и накрая тя винаги беше разстроена, а аз бях ядосан. В никакъв случай не бе добър начин да започнем каквото и да било. Обръщайки се обратно към съпругата си, кимнах и я целунах по челото. "Добре." Наведох се и целунах корема й. "Вземи си якето, навън изглежда хладно."

"Добре, обещавам." Прокара пръсти през косата ми, след което отиде да си измие зъбите.

Синът ми бе успял да излапа целия си сандвич, което доста ме улесняваше. Избърсах лицето и ръцете му с мокра кърпичка, като махнах лепкавата каша. Но блузата му беше нещо съвсем друго. Лигавникът беше много изцапан. О, малките момчета и техният организиран хаос. Махнах лигавника и съблякох блузата му без да омажа лицето му с фъстъчено масло. Теди вдигна ръце към мен и аз го взех, слагайки го на коляното си.

"Пожелай ми късмет!" Ана си пое дълбоко дъх, влизайки в кухнята. Целуна бузата на Теди, а след това и устните ми. Свободната ми ръка я хвана и я придърпа. Макар и да бързаше, тя изглеждаше страхотно. С широко отворени очи и обзето от бързането лице тя се приближи към мен, а аз наведох устните си към нейните и езиците ни се поздравиха. Ментовият й дъх се смеси с моя и за миг се изгубихме помежду си.

"Мамо!" извика Тед. Възмущението му беше забавно, а Ана се изкиска и се отдръпна. Това бе един от най-прекрасните звуци на света. Тя се намръщи към него, а той се подпря на ръцете ми и й даде звучна бърза целувка.
"Обичам моите момчета." каза ни тя, мятайки якето си през рамо.

"Ние също те обичаме," казах аз. Господи, обичах я толкова много. "Успех днес, бебчо."

"Обичам, мамо!" отвърна Тед, а Ана му изпрати въздушна целувка. Сойър й държеше входната врата, докато не излязоха.

И аз останах сам със задачата да облека сина ни. Отново. Ако имах късмет, той щеше да е почти чист, докато се появи Гейл. Въздъхнах... след още 2 месеца щеше да се наложи да се сменят двойно повече дрехи. И аз щях да се наслаждават на всяка минута.

~ АНА ~

"Мерси, Хана."

Няма проблем, шефе." Асистентката ми излезе с поклон, прегърнала няколко папки.

Шеф. Титла, която хем ми харесваше, хем мразех, хем ми харесваше да мразя. Последните две години като изпълнителен директор на Грей Пъблишинг бяха такава суматоха, опит, от който научих много, и катастрофи, но пък бяха и много ползотворни. Всъщност всичко мина доста спокойно, благодарение на опитните кадри в екипа ми. Аз бях тази, която предизвикваше катастрофите. Често бях готова да се откажа от всичко и да бъда отново редактор, но имаше неща, за които си заслужаваше да продължа, като например гордостта и уважението, което виждат в очите на Гейбриъл. Не бих била тук, ако не беше заради него, както и талантливите писатели, които биха били изгубени в "купчината", ако не бях аз, така че стойността на това, което правех, оставяше на страна моментите, в които исках да се откажа от всичко "изпълнително". Хана ми остави ръкописа, който трябваше да прегледам, така че почивката ми беше не толкова стресираща.

Не съм сигурна какво щях да правя, когато напуснеше в края на лятото, за да запише магистратура.

Сутрешната среща свърши, затова си сипах чай и включих компютъра си. Имаше 4 писма от редактори, напомняне за едно събитие на неоценения Джери Роуч, дясната ми ръка, и разбира се писмо от Крисчън. Усмихнах се.

IIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIII

От: Крисчън Грей

Относно: Довечера

Дата: 19 юни 2014 10:27

До: Анастейжа Грей

Ана,

Мислех си за нещо след като тръгна. Искам да го обсъдим на вечеря. Гейл учтиво предложи Софи да се занимава със сина ни, когато се прибереш следобед.

Съгласна ли си?

Надявам се срещата да е минала добре. 

 Целувки,

Крисчън Грей

Изпълнителен директор на Грей Ентърпрайзис

IIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIII

Повдигнах вежда при цялата му формалност. Изглежда каза всичко кратко и ясно. Явно смяташе, че няма да ми хареса, каквото и да беше. И бе уредил Теди да не присъства, така че смяташе да ме съблазни за каквото и да бе намислил. Ще се ядосам, а той не иска Теди да вижда никой от двама ни ядосан. Карахме се и за това няколко пъти. Да избягваме разправиите пред малко дете бе едно нещо, но изолирането на негативните емоции от живота на Теди щеше да го обърка по-нататък. Усещах още един дълъг разговор относно това различие в мненията ни.

Телефонът ми звънна.

"Грей," отговорих.

"Хей, бебо."

Стреснах се. "Крисчън," опитах се да скрия изненада си, но не успях. "Току що прочетох мейла ти."

Той въздъхна. "Надявам се, че не го преосмисляш." Познаваше ме толкова добре, но и аз също го познавах. Прокарваше пръсти през косата си.

"А ти прокарваш пръсти през косата си."

Той изпъшка. "Виновен." Усетих усмивката в гласа му. "Моля те, не го преосмисляй толкова. Ако откажеш, няма проблем. Обещавам, че няма да те притискам. Само си помисли, моля те."

Искаше ми се да ми каже какво става. "Какво има да се притиска?" настоях аз. "Хайде, любими. Кажи ми."

"Не сега. По-късно." Гласът му отново стана заповеднически.

Въздъхнах. "Добре. Но ти ще си виновен, ако не успея да свърша нищо днес. Ще мисля за това докато не ми кажеш какво е."

"Отбелязвам си." Настъпи пауза.

"Може ли да се върна обратно към работата си, сър?"

Той се засмя. "Разбира се, г-жо Грей. Ще се видим вкъщи."

Ухилих се. "Обичам те, Крисчън."

"Аз също те обичам, Ана."

Отново пауза.

"Затвори, Крисчън," заповядах.

"Не искам."

"Нито пък аз."

Още една пауза.

"На три?" предложих.

"Както кажете, г-жо Грей."

Изкикотих се. "Едно..."

"Две..."

"Три."

Понякога сме като тинейджъри.

~oOo~

"Благодаря ти, Сойър." казах, след като той ми помогна да седна на задната седалка. Не мисля, че някога ще свикна с персонала, който ме чака всеки ден, но съм благодарна на Сойър. Ако не друго, той прави качването в превозни средства не толкова неудобно.

Сойър кимна, затвори вратата ми и се качи на предната седалка. Все още се чувства неудобно да изразява благодарност, но това не ме спираше да показвам своята.

Раян се сля в трафика, а аз се облегнах на кожената седалка, потърквайки опънатата кожа на корема ми. Трудно беше да повярвам, че ще стана още по-голяма, но се случваше. Бях като кит, когато бях бременна с Теди. Главата ми се наклони на дясно, а очите ми загубиха фокус; замъглени предмети минаваха наоколо, смесени с дъждовните капки, които се стичаха по прозорците. 

Двете ярки светлини спряха.

Стъкло.

Не чувам.

Влага.

Не боли.

Студ.

Тъмнина.